Елисавета Багряна Безумие

Красимир Георгиев
„БЕЗУМИЕ”
Елисавета Любомирова Белчева/Багряна (1893-1991 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Анна Ахматова


Елисавета Багряна
БЕЗУМИЕ

Каква тревога в тази ветровита нощ души?
Защо така се люшкат голите тополи?
Какво се кърши и събаря, и руши,
и кой тъй охка, плаче и се моли,
за миг замлъкне и застене пак.
Наблизо тука някой ли умира?
Защо гората се заканва като враг
и Орион блести над нас като секира?
 
В такава нощ, навярно, заговорниците бдят,
неугасимите пожари се разгарят,
самоубийците решават своя път...
– Какво се взира той? Защо не кара –
пропяха вече третите петли!
Как свири вятър в жиците... Почакай!
Защо пръхтят конете, сепнати и зли,
какъв е този вик, преследва ли ни някой? –
 
Но аз не съм принцеса, ти – владетел и деспот,
не искаме ни скиптри, ни корони,
не ни тежи грехът за ничий взет живот,
не носим царски хрисовул – не гоним
и никому не ще мъстим в света...
Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни,
да уловиме – сянката на любовта,
да спрем – на щастието кулите миражни!


Елисавета Багряна
БЕЗУМИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Анна Ахматова)

Могучий вихрь – тревоги грозный знак.
Какие эта ночь таит виденья, –
и тополя зачем взметнулись так!..
О, что за крики, вопли и моленья!
Умолкнет и опять застонет мрак.
Не рвется ль чья-нибудь душа из мира?
Зачем нам лес грозит, как злобный враг,
и Орион сверкает, как секира?

Такая ночь – для заговора, друг,
страшны пожаров огненные лица,
самоубийцу манит смертный круг,
о боже мой, на что глядит возница!
Не третий ли уже петух пропел?
Свистя, играет ветер проводами,
раздался крик – и конь осатанел,
как будто кто-то гонится за нами.

Но не принцесса я, ты не король,
мы не хотим ни скипетра, ни трона,
не сеем мы страдания и боль,
мы грамоты не прячем потаенной,
нам не нужна ничья на свете кровь.
На мир глядим мы влажными очами,
чтобы поймать хоть тень твою, любовь!
Мы твой мираж хотим увидеть сами.